Дума: Богданов дол пази традициите си

Със светена вода и вяра на Богородица жителите запалиха свещичка и си спомниха за миналото

"На работа в чужбина не ходят, малцина от тях са виждали Трън или София..." Така историкът Константин Иречек описва граовци преди повече от век и половина. За какво им е да го правят, когато всички големи пътища минават през Граово, отвръща перничанинът историк Симеон Мильов. Чужденците минавали оттук и така граовци все едно са били по чужбина.

Така е и в пернишкото село Богданов дол, едно от седемте села в равнинната част на Граово. Много от неговите жители днес пътуват и работят из страната и в чужбина. Но никога не забравят да се завърнат в родното си място. 15 август е един от дните в годината, на който от 16 години те се събират, за да се видят и да почетат заедно този светъл християнски празник. Събира ги китно и закътано местенце - местността Манастирчето Света вода, както местните я наричат открай време, или параклиса "Св. Богородица" - така от 1994 г. се нарича построеният тогава храм.

Легендите говорят

Години наред мястото е било позабравено и само легендите за него са живеели. В името на здравето на близките си местен жител и група сподвижници положили основите на параклиса. Още от деца Петър Теофилов и приятелите му играели в местността, в която лековити изворчета привличали хора от цялата страна, че и от чужбина. Да излекуват раните и болестите си идвали хора всякакви. Чичо Секул Петров, местен жител от най-близката махала в селото, Яшковица, си припомня как млад мъж във военна униформа довел малката си незряща дъщеря преди повече от 50 години. Момичето се придържало към баща си на отиване, а на връщане тичало свободно по пътя през поляната с широко отворени очи.

В подкрепа на поверието идва и древна история от римско време. От раните си, получени в битка, тук е лекуван римски пълководец. Години по-късно той дори е погребан малко по-далеч от мястото, където преди години е съществувала римска могила.
Димитър Величков и Васил Методиев са сред главните майстори, направили бунар и две чешмички, които да "уловят" лековитата вода, споделя Теофилов. Художниците Васил Крапчански и Рангел Николов пък се съгласили да участват с труда си. Тяхно дело са красивите иконописи в параклиса. Днес хората идват тук да запалят свещичка за здраве и да похапнат от богатия курбан, който тези местни ентусиасти осигуряват за прииждащите.

Пазители на историята

Отново историята, този път чрез перото на етнографа Христо Попконстантинов, разказва, че граовското население от векове е "по-красиво, по-интелигентно, по-изящно и по-напъстрено в сравнение с шопите от Софийското поле". Като доказателство на това спорно към днешна дата твърдение открихме под една от дълбоките сенки семейството на кмета на селото Кирил Леонов. Двамата със съпругата му Гери се радваха на малката си дъщеричка в компанията на баби и дядовци.

Преди да бъде построен параклисът, хората идваха с вярата си и връзваха парче плат от дрехата си за клоните над лековитите изворчета. Сега вече има и къде да влязат и къде да поседнат в делничен и празничен ден. Това разказва пред нас Кирил Леонов. Наскоро младежи от неправителствената организация "Обектив" се свързаха с мен и ми предложиха да участват в изграждането на малък кът за отдих в местността. Идеята ми се стори добра, намерих още съмишленици и за кратко време успяхме да направим това. Дървени маси и пейки и красив сенчест навес видяха днес пред входа на параклиса дошлите на празника.

Връзка с природата

"Не можехме да оставим без "живот" този ден, затова решихме да засадим и няколко дръвчета", допълва председателят на "Обектив" Станислава Генадиева. Младежите се опитват за трета поредна година да помогнат на перничани да запазят връзката си с природата и инициативата, част от проекта "МИКЦ - Перник" този път се нарича "Да запазим природата, за да останем в нея". Дръвчетата са специални, подходящи за местността, както и за засаждането им в това горещо лятно време. На празника младите хора с помощта на кмета посадиха първото от тях дръвче.

И за да е като истинско събитие, празникът си имаше и свое отличие. Веселите народни песни и пукотът на скарата се прекъсваха от шума на модните в последните години АТВ-та, които щъкаха наоколо. На един от тях открихме познато лице - това на 11-годишния Алекс. Ликът му е един от тези, които красят тазгодишния календар на местния детско-юношески отбор "Миньор 1919". Момчето е централен нападател в отбора си и любител на "детските" скорости. Направи малка корекция, когато се обърнах към него - моторът му е УТВ и отскоро е изместил старото му возило. Алекс внимава със скоростта и използва само разрешени маршрути. Горд баща возеше наследника си на своя мотор. Дори самият кмет не изостава от модата в селото - хванахме ме го да вози сина си и негов приятел на военната Хонда.

Светената вода явно помага на жителите на Богданов дол да живеят добре заедно. Та нима те нямат своето ежедневие, лични истории и вечни житейски проблеми? Духът на историята и вярата в доброто, които явно обаче носят и предават и на своето поколение, ги пази и води напред.
Да се научим от тях!

Вяра Тихолова - "Дума" Снимка: авторката